Trashed lost and stungout In Sofia – пътепис на Русе-Свищовското хейт крю ;д


Така това е историята за нашето велико пътуване до София само и само да се доберем до Бодъм хД

Историята е написан от нашия приятел Иван Братоев

Ето я и историята

Trashed lost and stungout In Sofia – пътепис на Русе-Свищовското хейт крю ;д

Беше към 6 часа, тъкмо аз, Пацо, Илиянчо, Борката и Стефан се качвахме да хванем влака към София. След няколко гари(т.е. на Левски) се качиха още няколко бодомлии-в последвтсвие се оказаха Алекс, Данчо и Аглика, която се оказа,че познавала Илиянчо. Седнаха при нас(тъй като бяхме се запътили в една и съща посока) и те отвориха ром с кола. Беше много яко \m/, в следствие от което купето замириса едно хубаво сладичко. След няколко часа илталиански намеци в тъмните тунели (Eurotrip ftw xD) стигнахме до гарата. Борко и Стефан отидоха някъде по своя си път, останалите щурмувахме пътя към Сердика, тъй като само аз имах понятие от София (което в последствие се оказа забавно плитко ;д). Данчо се оказа адски голям пич, говореше с бабите на развален английски, по светофарите се опитваше да спре колите на стоп, като си вдига крачола (един пич даже му подсвирна xD), поради което никой не е зацепил кога сме подминали сердика и след час и половина сме направили близо пълен кръг и сме се озовали пред НДК. Там ядохме и срещнахме пич на име Марин, който също беше за Бодом, та се снимахме с него. След известно време срещнахме братовчеда на Пацо. Той ни упъти към борисовата градинка, където (след като направихме няколко кръгчета на ескалатора на спирката на университета) си взехме 3 галонки Загорка, а Пацо си направи студен чай с водка. Седяхме си на едни пейки пиехме, питах за посоката едни, от които едното момиче ми беше позната от Фейсбук, после си намерих храст, в който да пикая без опасност да облея някого. След неизвестно количество време, път, бира, препикани трафопости и таксиджии, питани за посоката стигнахме до зала Универсиада. Беше нечовешка гордостта, която изпитахме щом видяхме, че сме се ориентирали. Там видяхме пак Борката, Стефан и Ванката, запознах се с Ивет от Полски тръмбеж и Йоана от Плевен, която ми подари обещаната мешка на Алекси Лайхо. (Забравих да спомена, че из лутането си купих тениска от новия албум на Bodom). Известно време със случайни хора наоколо доизпивахме бирите, правихме си пого, въргаляхме се в тревата, рецитирахме части от епичната поема „Яж ми куро, Симитли“. По едно време Ивет ме уведоми, че в този край „Симитли, Симитли, яж ми куро до зори“ не е така известно колкото „Секс със животни.“. Със Даката викахме Секс със животни и наистина, първо се присъединиха Енсиферумците от другия край на езерото, после сума ти народ ;д. По едно време почнахме да влизаме. Там се крещеше всичко от „Телетъбис“ до „Секс със животни“, по едно време извиках и „Секс със зеленчуци“, но ме нарекоха извратеняк и обърнаха викането на народна кухня.(боб със леща и т.н. Лека полека започнахме да влизаме и тук се оказа един огроооооооооомен фейл-гардеробната не работеше ;д. Както и да е, влязохме, заръгахме се отпред, мешките в краката ;д и така. Излязоха да свирят Machinae Supremacy, горките хич не бяха за тази сцена, но пък ние българската публика сме учтиви и дори сигурно са си помислили, че са свирили готино ;д. Както и да е, тръгнаха си, и следваха….. ENSIFERUM! Най-визшата мечта и смисъл в живота на Йо-да види Петри Линдрос по поличка се осъществи, аз пък май лекичко се повлюбих в клавиристката…. Anyways, БЕШЕ БРУТАЛНО! Оставяме момента, че след първите 3 секунди цялата публика смърдеше на потни енсиферумци ;д. Почна едно пого, при което в единия момент съм зад Пацо и мешката ми е в краката, в следващия момент съм на майната си, моша си и си нямам идея къде какво как защо струват доматите. Още от from Afar започна някаква касапска лудница ;д. След това изсвириха One More Magic Potion, Twilight Tavern, Into Battle, Lai Lai Hei, Iron и не помня какво още, за което искрено се извинявам. Мелето беше абсолютно и се представиха ненормално, публиката беше обезкостена ;д До тук вече всички бяхме пояли доста бой, не се държахме на краката си, нямахме никакъв глас, бяхме освирепели и изпитвахме нечовешка жажда. Но това няма никакво значение, защото това, което последва ни счупи- BODOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOM!!!!!!!!!!!!  Започнаха с Not My Funeral. Озвучението беше съвършено, Алекси и Яне и Рууп и Яска и Хенка бяха нечовешки, а колкото до публиката-двата мошпита от Енсиферум бяха станали двойно по-големи, а остатъка от публиката бяхме плътно залепени един до друг. Последваха Bodom Beach Terror и Needled 24/7. Някак от единия мошпит на другия се бях оказал по средата между двата. Е, вече не бяха два, а половината публика представляваше една голяма месомелачка. Мелето се увеличи с следващите три песни – първо нещата загрубяха с Ugly, после малко се поузпокоихме с Roundtrip to Hell and Back само и само за да се начупим в In Your Face. Бодом върнаха малко нещата назад с Living Dead Beat. Следващите две песни разбиха всички тотално -Children of Bodom и Hate Me!. Просто няма какво да се каже за тях – велики класики са. Счупихме се. По едно време по някаква странна причина всичките първи редички паднаха върху по-задните, стана един домино-ефект, върху мен имаше десетки души и виждах само мрак ;д. След Hate ME! пичовете изсвириха нещо все така брутално – Blooddrunk. БЕШЕ НЕЧОВЕШКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! След нея се появи каквото очаквах най много- Angels Don’t Kill. Беше прекрасно. Освен това със Пацо гледахме Алекси зомбирано в пръстите да видим коя част какво не и свирим добре ;д.  След като Follow the Reaper ни разби съвсем  Бодом ни заплашиха, че ще изсвирят последна песен. Винаги съм мислел Downfall за една от най-нежните им песни-никога не ми е минавало през ума, че на нея ще стане най-жестокото пого изобщо. Разбира се, след нея Бодом не си тръгнаха, а изсвириха Was it Worth It?. Тази песен, също както когато я пуснаха,  предизвика много противоречиви мнения- някои от публиката се смееха,аз самия извиках, че това е единственото скапано соло в историята на Бодом, но въпреки това песента ни разби. След което последва Everytime I Die. Това за мен бе още сбъдната мечта. Трите ми най-най-най-любими песни на Бодом са Angels Don’t Kill, Everytime I Die и Banned from Heaven. За мен беше сбъдната мечта да гледам как Алекси изпълнява солото на предпоследната през дупки в изяло бая бой в погото знаме на България, гордо вдигнато високо над мелето. Бях видял сетлистове в предните страни и там забелязах, че свирят две песни за бис. Ето двете песни минаха-и въпреки това нямаше как да е завършено всичко, ако не бяха пуснали Hate Crew Deathrow. Беше прекрасно-изпълнението, погото, припяването на публиката… Беше съвършено завършено шоу.

След като всичко приключи, пода на публиката не се виждаше от чаши за бира ;д. След като всички се намерихме и излязохме се оказа, че Аглика си е навехнала крака. Изпратихме Йоана и продължихе бавно(заради крака на Аги) към Thrash Zone, където бе абсолютно пълно. Дълго време след това търсихме магазин за храна. Намерихме един супермаркет, накупихме хляб, лютеница, майонеза, два вида филе, шпек, чинийки и прибори за хранене. След дълги спорове къде да ядем стигнахме пак до подлеза, в който е Thrash Zone и ядохме над него. След това лека полека поехме към ЖП-гарата…пеша ;д. Концерта свърши 11:30-11:40, ако не и 50. На гарата бяхме в 4 и нещо xD. Презаверихме билетите,  Спахме….. после се оказа, че влака не бил с вагони на купета, та сменихме няколко места докато намерим такива, на които няма да ни направят проблем, че не си спазваме номерата. След това ядохме ама много яко ядохме ;д. Алекс и Даката през няколко минути ходиха да „пикаят“(пушат), после кондурката им каза да спрат да пият, за да не пикаят толкова често ;д. Като цяло беше забавно, после се разделихме със Свищовците и си хванахме влака след Горна към Русе, където ядох майонеза(лютеницата свърши ;д) и след това всички задружно се натупкахме с чипс. Край.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 1 other follower

%d bloggers like this: